16/09/2026
Тъй като този случай вече се разпространява в множество Facebook групи и около него се натрупват коментари от хора, които не са присъствали, не са виждали медицинската документация и не са чули другата страна, считаме за необходимо да кажем нещо повече от конкретния спор.
По самия случай вече изложихме фактите.
Рамбо е възрастен пациент с продължаващи оплаквания и без окончателно изяснена диагноза. Предложен е диагностичен план, включващ клиничен преглед, лабораторни изследвания, оценка на бъбречна и чернодробна функция, изследване на щитовидната жлеза, ехографска диагностика и последваща медицинска оценка.
Цитираните многократно „190 евро“ не са цена за един преглед, а ориентировъчна стойност на комплексна диагностика. Когато се публикува само една сума, без да се посочи какво включва тя, у читателя се създава съвсем различна представа.
Същото важи и за твърдението, че изследвания отпреди два месеца са достатъчни. При възрастен пациент със симптоми, които продължават, резултатите отпреди два месеца не показват непременно какво е състоянието днес. Показателите могат да се променят за дни.
По време на посещението котката е била силно стресирана и реактивна. По информация на присъствалия екип изваждането от транспортната клетка е започнало от стопаните, включително с хващане за кожата зад врата. Самата клетка е затруднявала безопасното изваждане. В такъв момент ситуацията може да ескалира за секунди.
Причините една котка да реагира бурно могат да бъдат много – транспорт, страх, непозната среда, начин на фиксиране, болка, предишен опит или комбинация от всички тези фактори.
Да се твърди категорично, че писъците на животното „доказват“ грубо отношение от страна на лекаря, просто не е вярно.
Когато Рамбо е станал прекалено реактивен, д-р Велкова е прекратила опита за преглед. Не е продължила насила. Предложен е следващ подход с предварителна медикация или седация, за да може диагностиката да бъде извършена безопасно. За неизвършения преглед не е начислена такса.
След вътрешната проверка заставаме зад медицинските решения на д-р Велкова.
И тук искаме да кажем нещо и на всички, които с лекота раздават присъди в социалните мрежи.
В момента в София реално няма пълноценна денонощна ветеринарна помощ.
Големите клиники не поддържат истинска 24-часова спешна работа по начина, по който хората си представят, че тя съществува. И причината не е липса на желание. Причината е, че няма достатъчно хора, които да работят нощем, по празници и през уикендите при това натоварване, отговорност и отношение.
И това вече има реална цена.
Има животни, които умират, защото през нощта няма къде да бъдат заведени навреме.
Има пациенти с остри алергични реакции, шок, кръвоизлив, травма, отравяне, затруднено дишане или друго спешно състояние, при които понякога една навременна инжекция, кислород, венозен път или бърза намеса могат да направят разликата между живот и смърт.
Когато няма кой да приеме тези пациенти, резултатът понякога е фатален.
И тепърва обществото ще усеща все повече този проблем.
Защото младите ветеринарни лекари виждат какво ги очаква.
Години обучение.
Нощни дежурства.
Уикенди.
Празници.
Отговорност за живи същества.
Разговори с хора в най-тежките им моменти.
И след всичко това – публично унижение, обвинения, заплахи, кампании в социалните мрежи и десетки „експерти“, които за пет минути решават кой лекар е компетентен, кой е алчен и кой „убива животни“.
После се чудим защо няма кой да работи.
После се чудим защо клиниките спират нощните дежурства.
После се чудим защо няма достатъчно специалисти.
И накрая точно същите хора, които днес хвърлят камъни по ветеринарите, утре могат да се окажат в два часа през нощта с животно в ръце и да няма към кого да се обърнат.
Това не е теория. Това вече се случва.
Другата тема, която удобно се пропуска, е цената на високото ниво на ветеринарна медицина.
Ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, съвременна ехография, лаборатория, интензивно отделение, операционни, анестезиологична техника, ендоскопия, специализирани екипи и постоянно обучение струват пари.
Не може едновременно да искаме медицина на световно ниво, техника на световно ниво, специалисти на световно ниво и всичко това да струва колкото посещение в малък кабинет.
Няма как.
Всеки човек има право да избира.
Ако някой смята, че една голяма специализирана клиника е прекалено скъпа, може да избере друга клиника, друг град или друга държава.
Ако някой смята, че може да го направи по-добре – вратата е отворена.
Да създаде клиника.
Да инвестира в апаратура.
Да обучи екип.
Да намери лекари, които да работят нощем.
Да поддържа интензивно отделение.
Да носи отговорността.
Да бъде на разположение 365 дни в годината.
Добре дошъл е.
Лесно е да се коментира отвън.
Много по-трудно е да се изгради и поддържа система, която ежедневно трябва да спасява животни.
И затова към всички, които четат, коментират и се включват в подобни кампании, имаме една молба:
Преди да хвърлите камъка, помислете кой стои отсреща.
И помислете дали този камък един ден няма да рикошира обратно към вас.
Защото когато разрушим доверието към професията, откажем младите хора от нея и направим така, че никой да не иска да работи нощем, последствията няма да ги понесат ветеринарните лекари.
Ще ги понесат животните.
А по отношение на конкретния случай нашият съвет остава същият.
Рамбо е възрастен пациент с продължаващ здравословен проблем. Най-разумното в момента е енергията да бъде насочена към това да му бъде поставена диагноза и да получи лечение.
Не към още публикации.
Не към още групи.
Не към още обвинения.
А към медицинска помощ.
Независимо дали при нас или в друго лечебно заведение.
Това е единственото, което в крайна сметка може реално да помогне на Рамбо.
От наша страна публичният спор по случая приключва тук.
https://www.mvcbulgaria.com/enciklopedia/kak-vliyae-varhu-veterinarnite-lekari-i-zashto-tova-zasyaga-vsichki-nas
МВК „България“