28/05/2026
Last Saturday marked three months since Akira’s passing…
If someone told you that grief becomes lighter or easier by then — it doesn’t.
By this time, the initial shock of losing her has faded, the world has moved on, and I have to move with it, yet the quiet reality of the void she left behind has truly settled in.
But on this exact day, a beautiful synchronicity happened — a profound moment of connection, as if Akira reached out to us and sent a vivid, colorful sign to break through that heavy fog.
My sister and I went to feed Akira’s stray dog friend, Belcho, who now lives in a dog house in the yard of a nearby factory, where we, some friends, and the employees take care of him. Akira loved him deeply when she was still in her physical form. So we bought some of her favorite food and treats and went to give them to Belcho in her name.
Suddenly, out of nowhere, it began to rain heavily, so we hid under the factory roof with Belcho while it poured for more than half an hour. And during this sudden storm, a full, bright rainbow appeared — like a bold, beautiful “hello” from Akira, letting us and Belcho know she was right there with us in that moment of remembering her.
A few seconds after the rainbow painted the sky, a bird flew beneath it toward us — like a messenger of Akira’s spirit, free again from physical limitations.
After several minutes, the rainbow faded… and then returned a second time, softer and partial, like a gentle lingering goodbye.
I had asked her to send me a rainbow as a sign the previous week, when it rained a couple of times — but she waited to send it exactly on the three‑month anniversary.
I felt such a rush of happiness, love, warmth, and grief all at once that a few lines came to me, and I shaped them into a “poem” and made a video with some colourful images of Akira to keep this memory forever.
Миналата събота станаха три месеца, откакто Акирито напусна този свят. Ако някой си мисли,че за това време мъката вече трябва да е преминала или намаляла, не е съвсем така... Но точно на този ден се случи една красива синхроичност - сякаш Акира протегна ръка и ни изпрати ярък, цветен знак... Със сестра ми бяхме купили някои любими на Акирито лакомства и храна и бяхме решили да нахраним нейният бездомен приятел Белчо, когото тя много обичаше. Внезапно от нищото заваля силно и ние набързо намерихме заслон от бурята с Белчо, която продължи повече от половин час. Изведнъж се появи ярка пълна дъга, с която Акира сякаш ни поздравяваше и казваше, че е с нас. След малко и една птичка прелетя под дъгата към нас като символ на нейната душа. След няколко минути дъгата избледня.. за да се появи отново по-пастелна, макар и частична, като нежно сбогуване...
От известно време при всеки дъжд се надявам да видя дъга и моля Акира да ми прати знак, но тя изчака да ми го прати точно на тази дата... Почувствах силна смесица от радост, любов, топлина и мъка, че няколко реда се зародиха в главата ми и написах нещо като "стих", който преведох на английски и оформих като клипче с нейни пъстри снимки. Ето и оригиналната версия на български:
Дъгата на Акира
Ако можеше да се завърнеш като дъга, като среднощен сън,
или да те усетим нежно пак в първите лъчи навън.
Липсваш ни във всеки миг, във всеки ден и всеки час,
но духом ти остана тук — и вечно ще си между нас.
Три месеца, откак прошепнахме ти тихо: „Довиждане, любов“,
проливен дъжд внезапно рукна от чистия небесен свод.
Почувствахме те в капките, във всеки порив на дъжда,
обгърна ни със нежност топла, долитаща от твоята душа.
И дъгата ярка се показа, после бавно се стопи,
само за да се завърне пак — като знак, че още ни обичаш ти.
И знаем — няма тъмнина, която твоята следа да заличи,
щом душите ни са свързани завинаги — а любовта ни все така държи.
