23/04/2026
Почти два месеца минаха от операцията на Блеки, и неговата история не се разви точно така, както си я представяхме в началото.
Първите седмици бяха трудни. Първо, след операцията Блеки трябваше да остане затворен с ограничена възможност да се движи. Престоят му в клетка обаче се проточи по-дълго, отколкото трябваше, защото единствената ни възможност да го настаним и задържим беше там. Блеки не разбираше защо се случва всичко това. Не разбираше, че е за да му помогнем. Клетката, непознатите миризми, невъзможността да избяга, всичко го стресира много. Беше уплашен и реагира по единствения начин, който познава за да се защити. Не позволяваше на никого да го докосва. Съскаше, ръмжеше, посягаше с лапа и се стараеше да спазва дистанция на всяка цена. Не защото Блеки е агресивен, а защото не се чувстваше в безопасност.
Първоначално планихраме да използваме периода на постоперативно възстановяване за да опознаем Блеки и да преценим какъв дом и осиновители да му търсим. Но бързо стана ясно, че в тези условия, това няма да стане. Колкото по-дълго стоеше затворен в клетката, толкова по-изнервен ставаше. И колкото по-изнервен, толкова по-невъзможно ставаше да се намери някой, който ще е готов да приеме котка, която се държи така.
Обмисляхме и варианта да го върнем обратно навън, ако покаже, че категорично не иска да живее вътре, но и с този сценарии имаше проблеми. След сложната и скъпа ортопедична операция нямаше как да го пуснем директно от клетката на улицата, с нераздвижен крак, и без да сме го понаблюдавали как ходи и да сме се уверили, че всичко е наред. Фактът, че по неизвестни за нас причиние е обръснат половината Блеки - не само мястото около разреза - също е сериозна пречка, която навън го поставя в допълнителен риск. И не на последно място - това, че беше толкова стресиран му отне шанса да ни покаже дали наистина не иска да живее в дом.
Виждаме го всеки ден в работата ни: как котките, които реагират защитно като Блеки, много бързо биват нарочени като “диви”, несоциални, неспособни да живеят вътре и неподходящи за осиновяване. Често този етикет е залепен директно във ветеринарната клиника, още преди изписването, докато животните са подложени на силно стресираща обстановка и процедури, и видиш ли реагират. Преди дори да им е дадена възможност да се настанят и осъзнаят в нормална среда. Почти винаги, най-плахите, страхливи и ужасени котета биват отписани първи.
Истински диви котки - такива, които никога няма да приемат човешко присъствие и живот на закрито има, но се срещат изключително рядко - именно поради тези техни предпочитания 🙂 Най-често в ситуация с недружелюбна котка, това, което виждаме, е страх. Страхът може да прилича на агресия, но при животните безпричинна агресия няма. Обикновено, това което се интерпретира твърде бързо и повърхностно като “агресия” всъщност е защитна реакция на уплашено до смърт животно. Страхът нараства или намалява в зависимост от условията и средата.
Затова променихме условията и средата
Преди две седмици Блеки се премести в голяма стая в дома на котешки приятел. Човек, който не се поколеба, когато научи за поведението му, защото разбира какво се крие зад него. Блеки извади голям късмет. Промяната беше почти мигновена. Той се скри под леглото за ден-два, след което започна да излиза. Сега изследва, катери се, скача, забавлява се и играе, когато никой не го гледа. С хората все още държи дистанция и отива да се крие, когато се влиза в стаята, но всеки ден по-бавно и със повече закъснение.
За да видим какви ги върши и как ходи с ремонтирания крак, тази седмица инсталирахме камера и за първи път имаме кадри на Блеки извън клетката, когато никой не го гледа!
Той все още има път пред себе си, но вече знаем, че е на прав път. Има пространство, тишина и цялото време, от което се нуждае, за да се адаптира, да му порасне козината и да реши колко близо иска да бъде до хората. Един ден, когато е готов, ще има избора да излезе отново навън, ако пожелае. Но не по улиците, където е се е борил да оцелява, а на безопасно място, където винаги има отворена врата и ще бъде хранен и обгрижван.
Следващият път, когато някой ви каже, че котката, на която искате да помогнете е дива или несоциална - попитайте в какви условия всъщност са установили това? Страхът не е характер. Често, това което се интерпретира твърде бързо и повърхностно като “агресия” всъщност е уплашено животно, което прави точно това, което трябва да направи, за да оцелее. Нашата работа не е да променяме това. Нашата работа е го разберем и да му покажем, че вече не е нужно да се бори за оцеляване.
🐈⬛
Подготвили сме кашонче с храна и тоалетна за Блеки и търсим човек, който ще пътува до Варна в близките дни и може да му ги занесе. Ако имате малко място за багаж и път натам скоро, пишете ни!
Доброволецът, който приюти Блеки се грижи за 20 котки и не искаме той да се превръща в допълнителна тежест за нея. Ако искате и вие да се включите и да му пратите нещичко, можем да го добавим в пакета, който ще тръгне от София, или да се поръча направо там - драснете ни едно съобщение за уточняване подробности. Блеки има нужда от играчки и консерви, може би и нещо за драскане 😺
