27/03/2025
Здравейте приятели!
Днес искаме да обърнем внимание на един въпрос, за който рядко се говори и рядко се замисляме.
Това е именно уважението и доверието към ветеринарните специалисти и какво се случва, когато то липсва.
Срещата с лекар почти винаги не е за нещо хубаво - от случая зависи, дали се касае за малко неразположение или за риск да не видите повече любимото си четирикрако същество.
Има диагнози, които се виждат за секунди след влизането на пациента през входната врата и се излекуват напълно с една инжекция и почесване зад ухото.
Има диагнози, които се доказват след десетки изследвания в различни лаборатории и образна диагностика, с хирургии и биопсии. Следват седмици и месеци терапия, всичко това е на стойност от хиляди левове и въпреки всичко губите вашия любимец.
А има и диагнози, които въпреки всички тези усилия не можем да установим, лекуваме симптоми и пациентът или оздравява или не.
Кои според вас са ни любими? И кои карат десетки специалисти да се откажат от професията си всяка година?
Тук се появява и третата страна на нещата - Вие, стопаните. Всеки е притеснен и иска най-доброто за любимеца си. Веднага. Ако може да не е много скъпо. В удобно за мен време. То е така от една седмица, но сега можах да дойда.
Намесват се и похвати, които сме свикнали че дават резултат в други среди на общуване и услуги - скърцаме със зъби, тропаме с крака, искаме гаранция и на всяка цена да станат нещата.
Понякога следват заплахи, после обиди и накрая опити за саморазправа. Събитията, провокирали това обръщение към вас се случват нощем. Когато двама лекари се грижат за четиридесет пациента. Ако се чудите защо са само двама, върнете се на горните редове. Другите се отказват и не е чудно защо.
Надяваме се да успеете да влезнете за момент в нашите работни униформи и да погледнете от другата страна на нещата. Както ние влизаме в положението на притеснен и скърбящ стопанин, за който единственото важно е любимеца му да се оправи.
Това е единствения начин да постигнем общата си цел.
