25/04/2026
Днес, 25 април, на тати принцесата и на мама мумулинката щеше да навърши точно 20 годинки!❤
Да си спомним едно от нейните разказчета от книгата ѝ "42 Разговора С Тати За Нещата От Живота, Вселената И Всичко Останало"...
За рождените дни
Запомнете тоя сакрален ден - 25 април! Това е денят, в който аз, Джесика, се родих! Той е свята дата в моя годишен календар. Винаги го чакам с нетърпение, а отмине ли - тъгата ми е неописуема. Крепи ме единствено надеждата, че съвсем скоро, след има - няма година, ще дойде следващият. Познавам хора, които мразят рождените си дни! Леля Мариета, наша семейна приятелка, е една от тях. Чудя се как е възможно. Напомнете ми после да питам тати... Аз обаче моя си го обичам! Чувствам се толкова специална, толкова важна и обичана. Не, че и през останалите дни не е така, но усещането да си най-обичаният човек на света точно на рождения ти ден е безценно! Суетнята започва поне седмица по-рано. На вечеря тати и мама разпалено обсъждат как точно ще изглежда тортата, къде ще я поръчат, какво ще е празничното вечерно меню, какъв ще ми е подаръкът, ще канят ли гости тая година или ще си го отпразнуваме в тесен семеен кръг, каква ще е украсата на стената, кой ще купи шапки за парти и фойерверки... Ей такива неща, които, докато ги слушам да си ги говорят, направо ме политат от щастие. Тати ми е казвал, че около рождения си ден попадаш в някаква сатурнова дупка, което те кара да се чувстваш леко потиснат... При мен, тати и мама обаче не е така! Сигурно защото внимаваме къде стъпваме...
🐾🐾🐾
- Бонбоно, трябваше да ти напомня да ме питаш нещо за леля ти Мариета...
- А, да! Тате, тя защо не си обича рождения ден?
- Нямам представа. Питай нея, когато я видиш. Предполагам обаче, че е свързано с напредването на времето. Повечето жени са суетни, а някои от суетните трудно се примиряват с мисълта, че остаряват. Оф, ако прочете това леля ти Ети, ще се обиди. Добре де, да кажем така - че годините си минават...
- И аз съм суетна, и мама също, но се радваме на рождените си дни...
- Ами различни сме хората, тате. Всеки сам избира да се радва ли или не! Ние сме си избрали да се радваме, нали?
- Оха, и още как! Колко остава още до моя, че нямам търпение?
- Половин година! Остави твоя, да помислим сега за маминия, че е съвсем скоро! А още подаръка не сме измислили…
- Ами да ѝ купим и на нея колело!
- Първо - няма да и купуваме колело! И второ - защо и на нея?
- Е как, нали се разбрахме на мен да ми купиш!
- Джесика, моля те бе, тате, престани вече с това колело. Само ще събира прах в мазата. Ти Не Можеш Да Караш Колело! Не разбра ли най-сетне?
- Скейтборд поне? Кака Бети ми е изпратила клипче как едно куче кара скейтборд...
- Щом е толкова отворена, кака ти Бети да купи скейтборд на нейното куче!
- Ама тя няма куче, има зайче!
- На него тогава да купи! Или да си вземе куче! Какво само си вре носа в чуждите работи и те подкокоросва! Така ѝ кажи!
- Тате, сега сериозно - не разбираш ли, че само те пробвам с това колело! Искам да разбера колко ме обичаш и докъде си готов да стигнеш с изпълнението на прищявките ми.
- Миличко, обичам те повече от всичко на света! Това, че няма да ти купя колело, е просто проява на здрав разум. И сладолед няма да ти купя, бай дъ уей! Вреден е за кучета.
- Ама имало и кучешки!
- Провери къде продават, такъв ще ти купя!
- С колелото приключваме веднъж - завинаги, тъй ли?
- Ами аз приключих отдавна! Престани и ти.
- Хубаво, ще си измисля друго, с което да те пробвам.
- Приключвай и с пробването! Казах ти, оби...
- Знам, знам, обичаш ме повече от всичко на света!
- А ти?
- Какво аз? Дали те обичам? Да.
- Е, само да ли ще ми кажеш? Да не е заради колелото?
- Татеее, нали се разбрахме вече за това колело! Имаше мисъл за него, няма я вече. Изчезна. Фююют... Финито. Конец. Сон шон жмо. И те обичам! Много! Много - много! Безкрайно много! От тук до Андромеда! Че и до Генерал Тошево даже! А, исках да те питам - видях снимките от рождените си дни. Защо от втория нямам снимка с тортата?
- Имаше, не помниш ли? Ама преди години, без да искам, ги изтрих. Чак не ми се спомня... И то все важни снимки... Само тая с Ники, като ти подарява кокалче, ми я изпрати чичо ти Драго! Тя ни е единствената от втория ти рожден ден!
- Понякога си много смотан, тате! Нали?
- Ти си смотана, Джесика!
- Не, аз говоря сериозно!
- Да не мислиш, че аз се шегувам?
- Че ти не се ли шегуваш?
- Виж сега, имаме два варианта - или приемаме, че и двамата сме смотани и спираме да се надприказваме, или че е смотана само майка ти. А ние с теб си стискаме ръцете и се прегръщаме! Даже може да скрепим заверата с целувка. Кой от вариантите си избираш?
- И двата! По-добре и тримата да сме смотани.
- На тати дипломатката. Дай целувка.
- Няма пък. Ти ми дай!
