24/10/2025
Попадна ми една статия от Louis Donald. Първо малко информация за автора, за да може всеки за себе си да прецени доколко е адекватно мнението му :
Луис се занимава с немски овчарки от 1962 г., когато е 16 годишен. На 18 години става главен експерт по обучението на Клуба за работни кучета в Канбера, Австралия, а на 20 години вече е негов председател. До 1980 неговият развъдник "Bratara" произвежда над 160 победители в изложби в Австралия.
Луис става лицензиран съдия по работни кучета през 1974 г., а през 1978 завършва специализация в Германия и става първият лицензиран съдия за немска овчарка в Австралия и по това време е най-младият лицензиран съдия за породата в света.
Ето и статията, като я споделям като "второ мнение" или друго виждане за породата, не особено популярно днес, но е добре написана и интересна, независимо дали споделяте виждането на автора.
Превода на термините ме затрудни доста, надявам се, че е достатъчно ясно за какво става въпрос, ако някой иска мога да му изпратя текста на английски.
Когато формата пречи на функцията при немската овчарка.
Когато формата пречи на функцията, немската овчарка плаща цената – както физически, така и по отношение на своята роля като семейно и служебно куче. В специализираните изложбени рингове – независимо от благочестивите речи – породата продължава да се плъзга към инбридинг и утвърждаване на прекомерна (изродена) форма.
Виждаме свръхзаъглени задни крайници, свързани с прекалено удължена тибия, извит гръб, често с прекомерно пропадане в поясната част на гръбначния стълб, вследствие на което се образува стръмна крупа (таз), а тазобедрените и коленните стави са поставени по-ниско, отколкото трябва.
На пръв поглед – за неопитния наблюдател или за тези, които не уважават стандарта на SV (Германския клуб за овчарки) – кучето може да изглежда ефектно, с прекалено дълъг замах на задния крак и стъпване отзад почти на пета. Но ако се вгледате отвъд показността, картината се променя. Прекомерният обхват на задния крак започва да пречи на движението и издръжливостта; илюзията за ефективна стъпка се разпада; горната линия над поясно-тазовата област започва да подскача. Тръсът губи плавността и икономичността си и се превръща във влачещо, „дращещо с нокти“ придвижване.
Породата е създадена да изминава километри в равномерен тръс часове наред – не да обикаля бързо ринга за една обиколка и след това да бъде изтощена.
Стандартът на SV изисква прав, здрав гръб, дълга и леко наклонена крупа, умерени и балансирани ъгли в предните и задните крайници – така, че кучето да може да се движи леко, с добър замах и тласък, без да губи баланс. Никъде не се изисква извита линия на гърба, таз, наклонен толкова силно, че задните крайници да се подвиват под тялото, или стави, които се сгъват до такава степен, че кучето да не може да стои или да се движи правилно.
Когато тибията е твърде дълга, а колянната и скакателната става са твърде близо до земята, задното стъпало отива прекалено напред. Това изглежда като „дълъг тласък“, но реално увеличава амплитудата на движението, през което ставите трябва да преминат. Резултатът е по-ниска стабилност при стъпване, нарушаване на синхрона между предни и задни крайници. За да компенсира прекомерния тласък отзад, кучето започва да вдига предния крак високо от лакътя като кон, или „разсейва“ енергията чрез високо повдигане на скакателните стави. Гладкият, покриващ земята тръс, който някога беше отличителен белег на породата и караше зрителите да гледат с удивление, сега се е превърнал в забързано, подскачащо, объркано и отбранително движение.
Извит гръб, стръмна крупа и ниско разположени тазобедрени и коленни стави променят геометрията на кучето по начин, който може да бъде видян и измерен. Спускането на таза под нивото на лактите и наклонът на крупата скъсяват ефективната лостова система на задницата. Тласъкът вече не се предава чисто през стабилен поясно-кръстен преход и права горна линия. Вместо това, тежестта се прехвърля напред. А предницата не е създадена да носи този допълнителен товар дълго време. Появяват се ранна умора и компенсаторни движения, с които кучето се стреми да предпази раменете и лактите; задницата произвежда не стабилен тласък, а само зрелищно движение.
Увеличаването на функционалния наклон на тибията и задълбочаването на ставните ъгли повишават срязващите сили в областта на предния кръстосан лигамент. Работните кучета се нуждаят от ставна геометрия, която позволява плавно натоварване и разтоварване – не такава, която води до завъртане и преместване при всяка стъпка. Извитата поясна част и завъртеният напред таз променят начина, по който гръбначният стълб се сгъва и разгъва.
На ринга – игнорирайте това чие е кучето, кой го дърпа или колко силно го окуражават. Гледайте прехода от ходене към тръс и първите две обиколки след като ритъмът се установи. Нестабилността личи най-ясно при промяна на скорост и темпо – кучето се опитва да намери ритъм, но не успява.
Правилно конструираното куче изглежда същото на петата обиколка, както на първата – с равен ритъм, стабилен и стегнат гръб. Презаъгленото куче изглежда най-добре в първия спринт, а след това започва да губи ритъм.
Защо тези преувеличения продължават да се появяват?
Макар да очакваме "хората на върха" в централата на SV да знаят по-добре, да уважава стандарта за породата на SV и основните характеристики на работните кучета от тази порода, човешкото око обича зрелищността и театралността. Мускулеста задница, голям замах, драматично движение – всичко това изглежда впечатляващо отстрани. Когато това се вижда често, то започва да се приема за норма.
Решението – връщане към първообраза:
Немската овчарка е овчарско и пастирско куче, създадено да работи цял ден в тръс. Ефективност, баланс и издръжливост – това е истинският тест, не зрелището. Формата трябва да служи на функцията – иначе ѝ пречи.
Какво трябва да се възнаграждава и развъжда:
твърд и прав гръб, който остава стабилен в движение;
дълга, умерено наклонена крупа;
таз, поставен така, че тазобедрената и колянната става да са на правилното място;
балансирани предни и задни ъгли;
движение, при което и предницата, и задницата споделят натоварването;
липса на преувеличение, липса на „театър“;
куче, което изглежда еднакво свежо на първата и на петата обиколка.
Но, да – „оркестърът продължава да свири“, защото за някои хора на върха основният интерес остава: статус, синята лента и финансовите и политическите облаги.
Авторът споделя, че най-добре движещата се немска овчарка, еталонът, който отговаря на написаното по-горе е Dingo vom Haus Gero. Намерих и едно видео, което го показва в slow motion :
The title of the movie is "Der Deutsche Schäferhund in der Bewegung" (The German Shepherd Dog in movement).No copyright infridgement intendedSail Away - Enya...
