24/03/2025
Отивам начи днеска на мегдана
обула най-шикозния чепик.
Нанизала на мене сто гердана -
да видят всички що е то Елит !
И сякаш имам сто кози в Балкана,
пристъпвам със наперена походка.
Ма ,моля ви, напраУ не се барам -
с кучето си днес съм на разходка.
И оня пес до кръста ми висок,
до мен кат бодигард пристъпва.
Пък аз нали развяла съм блондор,
признавам си-ма много съм си тъпа-
каишката на песа омотала
на китката кат десет ката гривни.
Вървя и пръскам хубост невидяна,
а оня звяр до мене бавно ситни.
И в този миг отнякъде изскочи
някаква квартална котка.
Онуй до мен кат рече да подскочи
и сложи край на плавната походка.
Започнах в тръс,а после и в галоп,
опитвайки се кучето да спра .
Крещях му разярена спри бе,стоп,
той гони котка - аз отзад летя.
Накрая се размазах на мегдана
точно пред вървежното казино.
Избяга песа,някой там го хвана,
ма мене реномето ми замина.
Замина ми и якия чепик
де си го закупих лани в МОЛ-а.
И дето с него бях и топ,и шик
(държах си го на секцията в хола).
За цели 10 лева го закупих
от някакъв дизайнер там прочут.
А казах ли,че подарявам куче?
И край - с разходките дотук!
Милена Воденичарова Автор ®