03/09/2024
През последната седмица осъществих една своя дългогодишна мечта. Да имам своето време с всяко едно от кучетата! Нещо, което ми се струваше невъзможно поради ред причини. Като се започне от твърде натоварената ни среда през летните месеци, невъзможността на повечето ми кучета да ходят на повод, а при някой пълната невъзможност да им бъде сложен нагръдник, а какво остава да ходят на повод.
Всъщност само Поли имаше това умение…и някак поради тези причини, дори мисълта за подобни разходки ме плашеше.
Докато една сутрин се събудих и… просто го направих. Не мога да опиша радостта и облекчението, които почувствах. И така за мен това се превърна в интересен експеримент и повод за размисъл и изводи.
Като започнем от първия извод, че тази невъзможност е идвала от моя ум. Че аз самата съм спирала нещата да случват, че не съм се доверявала достатъчно на кучетата си.
За да стигнем и до абсурдния въпрос - Как така кучета, които изпитваха панически ужас от повод и нагръдник за един ден се сдобиха с това умение???!!!
Всичко започна с преместването ни във вълшебната къща. Поради ужасните горещини и твърде натоварената среда, цели два месеца кучетата не напуснаха двора на къщата. Нямахме нито една разходка. Освен от време на време Поли.
През това време сякаш всички си почивахме от натрупан с години стрес, играехме си в двора, но без претенция, без да работим по конкретни игри и концепции, просто така, тичахме като изоглави😀гонихме се, подхвърляхме наградки, пеехме и ни беше хубаво.
През тези два месеца кучетата практикуваха СПОКОЙСТВИЕ!
Имаше много моменти, в които се съмнявах дали постъпвам правилно. Страхувах се как тази изолация от света наоколо и цялото това нищоправене ще им се отрази.
Но дълбоко в себе си имах усещането, че нещо много по-важно и голямо се гради ден след ден! Че онези невидими нишки, които ни свързват се вплитат още по-здраво една в друга. Станахме толкова близки, колкото не съм и предполагала, че е възможно.
И така стигнахме до онази сутрин, в която реших да го направя. Въпреки, туристи, мотористи, диви животни, липса на умения в повечето кучета.
Резултата ме порази и именно за това реших да споделя тези разходки с вас! Защото те са толкова показателни, а изводите еднозначни.
Първата разходка е на Звездичка. Тя е единственото куче, на което все още не съм сложила нагръдник и повод, просто защото не съм усетила, че е дошъл момента.
Но… според вас кучето от видеото има ли повод? Ще кажете “Не” и ще бъдете прави! Но ако се вгледате в поведението на това куче… ами има повод, но… невидим. Двата му края свързват кучето и човека!
И повярвайте ми, в тази разходка почувствах, че този, невидимия повод е в пъти по-надежден и сигурен от материалния!
Това е Звездичка! Кучето с най-мощен импулс за преследване! Кучето, което ако само надуши следа, преследва часове наред. Близо до нас се чуваха пристигащи коли, викащи хора, на няколко пъти тя подуши въздуха, категоричен знак, че всеки момент тялото и ще се изопне и тя ще хукне към гората, но … не.
Дори играхме “смяна на посоки” с куче без повод и тя беше блестяща!
И всичко това…ПОЧТИ БЕЗ НАГРАДИ! Тя просто искаше да бъдем ЗАЕДНО!
В края на видеото ще видите как дори започнах да я отделям от себе си, защото и прекалената близост не е приемлива.
Никога няма да забравя изумителното усещане от това общуване помежду ни. След тази разходка с Дуци съм изпълнена с любопитство - до къде можем да стигнем заедно, колко и в каква посока ще надградим?!
А отговора се крие отново в невидимата нишка, която ни свързва - тя ще ни покаже пътя!
Ако тази нишка между човека и кучето не съществува, ако не сме положили усилие да я изплетем, ако нямаме чувствителност към нея… каквото и да тренираме, с каквито и теории и методи да си пълним главите няма да стигнем до никъде.
Защото във всяка връзка е така! За да проработи всичко друго трябва да сме изплели невидимата нишка!
