23/03/2026
Заслужава ли си всичко това?
Напрежението, лишенията, парите, времето.
Питат ме какво печеля, има ли награди, избивам ли си разходите.
Истината?
Не.
Аз не печеля пари. Аз давам. Давам време, давам сили, давам нерви, давам пари. И пак не стига.
Тренирам на полянката до Т Маркет в Божурище. Направил съм колата си на подвижен кучкарник. Мъкна ремарке с препятствия, оборудване, палатки, маси, столове, знамена, всичко необходимо за една тренировка. Правя си сам екипировката, измислям решения от нищото.
Дал съм пари не за една, а за две къщи, а моя къща все още нямам. Но и това ще стане. Само да сме живи и здрави.
В държава, в която този спорт почти не съществува и хората, занимаващи се с него, се броят на пръсти. Не като в Германия, Чехия, Унгария, Италия, Щатите и други големи държави, където има традиции и всичко необходимо. И въпреки това съм на топ ниво.
И когато изляза на голямо състезание, световни първенства, CACIT и други международни форуми, се меря с най добрите в света и съм на тяхното ниво.
Но нямам топ треньор, нямам топ фигурант, нямам топ оборудване, нямам закрит полигон с всички условия, нямам големи спонсори, нямам протекция от съдии и организатори.
Аз съм просто Стефан Гелимачев. Но човек, когото в този спорт го разпознават и знаят кой е и какво може.
Защото това не е просто спорт. Това е моят начин на живот. Това е IGP.
Голяма страст, мотивация, труд, пот, лишения, успехи, падения, радост, сълзи, емоции и още много.
Но над всичко е моето семейство. Тяхното здраве, техният живот, тяхното спокойствие. Те са най важни. И всичко това има смисъл само ако сме живи и здрави заедно.
И да, нямам много от нещата, които други имат. Но имам нещо безценно. Имам топ приятели. Хора, на които мога да разчитам, хора, които са до мен, хора, които вярват.
След тях идват моите кучета. Те не са просто партньори. Те са семейство. Те са причината да продължавам.
И няма как да не заговоря за баба Чили. Легенда. Куче, което не просто остави следа, а написа история. Сърце, характер, дух. Тя е завинаги част от мен.
Това е моето време. Моята почивка. Това е почивката на цялото ми семейство. Но не е почивка като на почивка. Ставаш рано за тренировки или за явяване в различните дисциплини. Лягаш, спиш и сънуваш това, което си правил днес и какво следва утре. Не е почивка. Умората е голяма, но след нея идва удовлетворението от добре свършената работа и успехите.
Това са едни 10 дни, в които забравям всичко. Кой съм, къде съм. Има само едно – състезанието. Цялата ми енергия е там, всичко, което имам.
Да, прилича на хазарт, но залогът е много по голям. И печалбата не е в пари.
Печеля спомени. Истински. Печеля хора. Печеля уважение. Печеля опит. А той е безценен.
Печеля и нещо друго. Себе си.
Да, имам купи и медали. Но те са всяка капка пот, всяко лишение, всяко „няма как“ превърнато в „ще стане“.
И когато ударя чертата, знам, че си струва.
Но има нещо много важно. Аз не съм сам.
Благодаря на семейството ми, на приятелите ми, на всички, които ме подкрепят, които ме уважават, които ме следват, които вярват в мен. Без вас нямаше да съм тук.
След всяко състезание аз печеля. Печеля вашите усмивки, печеля вашето уважение, печеля удовлетворение, печеля още опит.
А това е моят живот.
Животът е една ламбада. Не се учи за ден. Стъпка по стъпка влизаш в ритъм. Греша, падам, ставам. И продължавам.
Танцувам го по моя начин, така както никой друг не може.
Стига да искаш. И да ти стиска да пробваш.
🙂🥲❤️💪🍀🧿👉
"С кучетата до мен и хората зад мен това е всичко, което имам и ми стига."
Ст.Гелимачев
💪❤️🇧🇬
