05/06/2026
Божееее, какво направихте Вие, хора❣️
Доброволците от Animal Angels не успяват да отговорят на всички.
Толкова прекрасни хора пишат, а те през почивните дни са в приютите - на терен.
Ще се постараят да пишат на всички желаещи.
Аз съм БОЖЕ.😇
Такава ми е породата.
Или името.
Знам ли…
Ама като ме видя моята докторка, точно така възкликна:
— О, Боже!
Може и О да съм.
Защото като я видя, толкова ѝ се радвам, че искам да ѝ го покажа на всяка цена.
Скачам, бутам се, въртя опашка, давам муцуна🐶, давам лапа🐾, давам всичко.
И тя само:
— О! О! О! Ооооо!
Аз го приемам като комплимент.
Сега съм добре. Даже много добре. Даже, ако питате мен — направо съм готов за големия живот. Но когато ме намериха, хич ме нямаше. Бях сам на улицата, болен, слаб, изтощен и толкова омаломощен, че се напъвах да отговоря, ама не успявах.
👀Гледах хората с едни очи и си мислех:
💝„Хайде де, някой да разбере, че вътре в мен има голям герой, само малко батерията ми е паднала.“
После ме взеха. Започнаха да ме гледат, мерят, боцкат💉, слушат🩺, преглеждат.
Аз бях много сериозен пациент. Те — много притеснени хора.
И докторката все повтаряше:
— Боже, Божеее…
А после чух, че казва, че съм бил „светнал за баба Зиза“.
Моля⁉️⁉️⁉️
Каква баба, бе хора?
Аз съм момче! На 4-5-6 месеца!
Никаква баба не съм и никаква Зиза не познавам‼️
После разбрах, че не било баба Зиза, а бабезиоза.😩 Една много гадна работа, заради която бях получил тежка анемия и бях на крачка да си тръгна от този свят, без изобщо да съм разбрал колко хубави неща има в него — разходки, тревички, хора, други кучета, гушкане, купички, чорапи, поводи, странни предмети и всички онези важни неща, които едно куче трябва лично да провери с нос.
Моята докторка обаче не ме остави.. Бори се за мен, лекува ме, грижеше се за мен, за да мога да оцелея.
И точно когато всички си казаха: „Е, най-трудното мина“, аз реших да направя драматичен втори сезон.🥁🥁🥁
Появи се парвовироза.‼️
Да, знам. И аз бих казал: „О, Боже!“
Но нали вече това ми е името, нямаше как да се откажа точно тогава.
И пак се започна — лечение, грижи, престой, притеснения. Само че този път вече се бях понаучил. Разбрах, че тези хора не ме боцкат от лошо, а защото искат да живея. И аз реших да им съдействам. Е, в рамките на възможното.
Все пак съм кученце 🐶, не чиновник.🧑💼
Днес вече съм здрав. И не просто здрав — жив, буден, любопитен и пълен с енергия.🌀🔥🌊
Имам толкова радост в себе си, че понякога не успявам да я побера в четирите си лапи.
Затова скачам.
Бутам се.
Настоявам.
Показвам се.
Казвам:
👉„Ето ме! Виж ме! Обичай ме! А сега пак ме виж!“
Обичам хора. Много.
Обичам кучета. Също много.
Обичам нови предмети, защото всеки нов предмет може да е играчка, опасна мистерия или нещо, което задължително трябва да бъде подушено.
Обичам да съм близо.
Да участвам. Да съм в центъра на събитията.🎯 Или поне в центъра на нечии ръце.🫶
Вече мога да ходя с нашийник и повод. Разбира се, имам още какво да уча, защото светът е голям, а аз съм млад, ентусиазиран и понякога краката ми тръгват по-бързо от възпитанието. 🤭
Но съм умен, контактен, послушен и много искам да се справям добре. Особено ако някой ми говори мило и ми покаже, че съм неговото момче.
Сега ми липсва само едно — истински дом🏡.
Не временна спирка. Не клетка. Не „ще видим“.
А дом. Моите хора. Моето семейство. Някой, който ще ме погледне и няма да каже „О, Боже!“ от ужас😵, а от любов🥰.
Аз вече минах през болест, страх, самота, болка и две големи битки за живот. Оцелях. И не съм станал тъжен. Напротив — станал съм куче, което много бърза да обича.
А ако ме осиновите, получавате и специален бонус: връзка с моята лична докторка!
Е, тя лекува и други животни, но аз съм й някак по-свой и ще бъде насреща при нужда.
Аз съм Боже.
Или О.
Или както решите да ме наречете.
Само ме наречете свой.
В София съм.
✍️Пишете на Animal Angels bg, ако не може да мигнете тази нощ и мислите само за мен.