24/12/2024
Здравейте, приятели!
В навечерието на тези светли празници ще ви разкажа как измина 2024 година за нас.
Съдбата отново ни постави на изпитание срещайки ме с много бездомни котета в беда.
За тях ще ви разкажа сега.
Още в началото на годината, февруари месец, при нас дойде коте Моника, черно бяла прелестна госпожица, за съжаление с безвъзвратно изгубени очички. В следствие на дълго време нелекувана инфекция и двете очи бяха изтекли и се наложи операция, за да се спре постоянното възпаление.
Моника се оказа най-милото същество. Независимо от слепотата си, тя се научи да се ориентира в обстановката и се вписа в нашето котешко семейство без проблем. В началото Пикси и Владко я хъскаха от страх, но после вече играеха с нея. Мони за наша радост нямаше други заболявания и много бързо порасна и се разхубави. След осем месеца грижи при нас тя порасна и стана от 2 кг цели 4 кг. Успяхме да намерим дом за нея в Англия, където много я обичат и много се грижат за нея.
В средата на месец юли срещнах коте Мишо.
Той обитаваше район в близост до едно предприятие, където имаше още няколко котета, които хранех. За разлика от другите, той изглеждаше много зле, слаб, обезводнен, с тъжен поглед и почти не ядеше.
Нямаше как да го подмина и го заведох на вет.
Мишо се оказа коте с много здравословни проблеми. След направени кръвни изследвания и троен тест той беше с гиардия, анемия, болни зъби и ФИП!!!
Поредното, ТРЕТО коте с ФИП!!
Шокът за мен беше голям. Започнахме лечение, нямах избор.
Наложи се Мишо да стои два месеца затворен в клетка, три пъти да бъде на стационар, един месец на антибиотик доксациклин заради предполагаем кръвен паразит, който да му причинява анемията.
Знаете, ФИП се лекува 84 дена, всеки ден болезнени инжекции. Наложи се да удължим лечението с още две седмици и три пъти вдигахме дозата като стигнахме до 17. Нито на него, нито на нас ни беше лесно.
Извадихме всички зъби на Мишо. Нямаше как, венците бяха непрекъснато възпалени и кървяха, дори когато беше на стероид за два месеца. Сега Мишо е добре, превърна се в прекрасен зеленоок младеж. Търсим за него най-прекрасния дом, където ще го обичат много.
Съдбата реши, че това изпитание ни е малко и ми подхвърли следващото коте за спасяване - коте Люси.
Това се случи една вечер, когато се прибирах от работа. Лежеше по средата на тротоара, на главната улица, подминавана от много хора, малката душица Люси. Без малко щях да я настъпя, видях я в последния момент.
Не знам как се беше озовала там, дали деца си бяха играли с нея, защото имаше завързана на врата мартеница, или сама беше се добрала до там с последни сили, остава си загадка.
Отново слабо, обезводнено, с възпалени очички и носле със секрети коте. Лежеше като умряла, но когато я взех на ръце отвори очи. Веднага я занесох за преглед на вет.
След като я прегледаха се наложи Люси да я прибера и да я настаня в банята, в клетката на гълъбчето Бъдко.
В двете преходни стаи вече бяха Чарли, Владко, Моника и Пикси. В клетка в коридора Мишо. За Люси остана единствена възможност банята. Трябваше да бъде изолирана и заради болестта си.
Очичките и нослето на Люси бързо излекувахме с антибиотик Синулокс и за неин голям късмет само за седмица тя намери любящ дом.
Едва бяха взеха Люси и се наложи да прибера цяло котешко семейство, мама София и нейните три дъщерички.
Историята на коте София е тъжна, но с щастлив край.
Софи е дребничко котенце, което се оказа, че не ражда за първи път. Вечно гладна, тя ме посрещаше всяка сутрин по пътя ми за работа, заедно с първото си вече пораснало коте.
Скоро забелязах, че отново е бременна, а беше късно за кастрация.
Месец след като роди, тя изведе да покаже децата си. Мястото където живееха беше много опасно, предвид преминаващите наблизо коли.
Още на другата сутрин отидох с клетка, за да прибера малките и майка им, но за първата й рожба беше късно. Предния ден я беше блъснала кола, докато пресичала улицата. Тя не знаеше как да се пази от колите. Видях до тротоара студеното й трупче. :(
След направени изследвания, мама Софи се оказа здрава. Трябваше само място, където да си отгледа котенцата. И нея я настанихме в банята, заедно с бебоците, които все се опитваха много енергично да излязат навън.
Отново имахме късмет и само за седмица цялото котешко семейство беше осиновено заедно. Надяваме се да са щастливи там и да носят щастие и на семейството, което ги приюти.
Това е скъпи приятели, година наситена с много изпитания, много трудности и проблеми от всякакъв характер.
Покрай грижите за котенцата тази година станах и баба на прекрасна внучка Тиана. Сами разбирате, че вече имам нови задължения и отговорности и нов повод за радост.
Благодарна съм на моята дъщеря за това, че не само ме направи щастлива баба, но и винаги ми е помагала в спасяването на бездомните животинки. Без нея нямаше да мога да намирам дом за тях.
Тя публикуваше обяви с техни снимки и историите им, тя заплащаше рекламните и с приоритет постове, защото само по този начин обявите можеха да стигнат до много повече хора.
Въпреки тежката бременност и раждане, тя ми помагаше както преди, както ми е помагала през всичките тези шест години.
Не съм писала до сега толкова подробно за нашата дейност, но ме помолиха. Дълго време отлагах и се чудех как да го формулирам.
Накрая искам да ви пожелая Весели празници, приятели! Да е мир и благоденствие в домовете ви!
Бъдете здрави, щастливи заедно с близките си и продължавайте да обичате и да помагате на бездомните животинки!
